а днес това ми е толкова трудно. и понеже изтрещявам от простотия, ще пиша 9 реда за неповторимия пачо би!  1)въпреки че не казва дали говори по микрофона докато свири, той е силно обичан от децата в града. 2)помня как една сутрин мотах гащи из нас с чаша кафе и тъпа физиономия, а пачо се клечише в някакъв лондонски клуб на телевизора, по "другата българия", ама това е скучно.  3)помня и как една друга сутрин/късна вечер (към 5-6 ам.) друга местна легенда - диджей гнома звънна на пачоби, каза му: "умри от песък!" и затвори. ерсе ми беше на гости, у нас имаше парти, а гнома беше забравил да се прибере и се напъваше да ни забавлява, за да не заспим. посукахме се от смях, баси идиота!

и още деджеи!