And I Say: People Ov Control - Fuck You!




[+++]

В болницата (преди Феликс Гатари) 

а) стъпки на насилието

малки ранени мечета (едно метално във устата ми

и подарено ми от дамата във черно)

- плюшени преди,

сега разровени и иманенти болки

в ахроматичните покои на Бащата.

загърнати от спазъм на стомашно недоволство

едното влезе с пръст във перушината

на другото – разручкване взаимно,

ритъм на садизъм – песен малко преди

личния ти мазохизъм.

Бащата, загръщайки растенията с приказки

и с уханната си гръд – сред шепнещата кал и проста пръст,

мечетата ядяха хляб с ядосаните мишки

“в смъртта сред царевицата”.

мечетата, ядейки нисшата ръжда на своето съдилище

си закачиха перушините и заобядваха

съблечени.

температурта опъва кожата изкуствена

и перушинките докато скачат от високо по-високо

и притреперват малки слабосилни и пулсиращи жили:

ядяха, прегръщаха царевицата белейки листата 

б) стъпки на логиката

когато се разраснаха листата на спиралите

тогава пак започнаха да гледат непрогледните очи

с очи “в смъртта на царевицата”

когато се яде  

инстинктът – лекарят

тимостимулаторът – нормотиминът 

тогава се умира

от сънотворни болести. 

когато с дистанционното устройство наръгвам плюшените

вътрешности на имитирания организъм (мое малко

метално мече, подадено в добрата ми уста)

- организъм сега, приравнен с робот,

тогава се заравя лошата глава във рохкото

яйце на почвата

когато е заровено расте си примирено чудото на моята глава

тогава ужким знам, че съм роден под моя знак

от лудите – противници на

собствените мои корени.

и ужким знам, че съм роден във нечия прегръдка

и ничие съществувание не е изтръгвало ненакърнимото:

неизтръгваемото, изровеното ми, низвергнато сърце от плюш.

[%%%]

Никога повече влакове

Няма ги обичайните духове

Вдъхновението изчезна

Никога вече часовници 

Още не на старостта

Не, че всичко е сторено

Но все пак аз знам

Че когато днес се събудя 

Ще стана, ще легна, ще глътна

Смъртта с тази нейна банална съблазън

И пак ще се умира, така,

Заради изчакването на смъртта така, 

Сякаш всичко е едно

и също вчера

Моя любов 

Ето аз дъвча стрелките

На часовника

Яж и ти  

Пак съм дете и ти казвам:

Вече не на детството 

Предлагано вчера

От вчера за

днес 

<***>

Вратата е пред мен

Обтегната

Вратата е

Пред мен

Но аз не съм зад нея

А там зад нея има един

Квадрат – и едно слънце –

“само смънце и смет, смет и слънце”

слънцето идва при мен

подминава

дефецира

осира

ме

само и само да мине през вратата

за да бъде зад мен за да бъда

достигнат надмогнат подминат

но той иска желае изисква моето двуличие и

аз пак непоканен се чувствам

приканен през нея да мина

и той триумфира винаги

винаги

винаги 

но разбира се няма никакъв праг

тук има само един робот-педераст

със сърце за изтръгване 

[::]::***::0+0::=0[...

S.