Кукленият театър е прогерия

Той кукловодът всичко каза и направи
прииждат старци виждам ги през
оптиката на щика ми
ще ги набучат по кабуки на опърлена
решетка от електро-сплав
услужливо решена в стил
инсталация за страх без страха

и режисьорът виждам да изчезва в будоара
по буто ще ги наведат да лижат отрязаните им копита
хиляди страци маршируват към гроба на кант
там им строят една финална икебана за
колективно но банално сепуку
в градина на смъртта

градинарят на шега е отредил:
орхидеи крещят и ще крещят

без безискрена дефлорация
без докторска инфибулация
без претенциозна хистеректомия
без екзотична сервилна пурда и

хипертелия
хипертелия
хипертелия
хипертелия

ето така те ще клекнат в тази режисьорска помия
лъжици стрихнин па до дьо за ми минор във чиния

светът потъва цял в помия
светът потъва цял в помия
светът потъва цял в помия
светът потъва цял в помия

мелатонин артроза протези ченета
само за тия пожелали да лижат
своята младост в чиния и да
потънат цели в нея до шия

ето така на тепсия старчоци падат връз кант
и ония които не могат да ползват ръцете си
без фиксатори невролептик и протетика
трябва налага се да се изпикаят

върху детската им сенилна етика
без да се каят за кант
и за окнчателната икебана
подредена от кукловода-йерофант

ето на тия невръстни старчоци
подаряват стави палци плупит
нов буратино стар буратино
арлекин на пепит арлекин със артрит

Current Mood: calm

отдавам се на тяло без основи, глас, глава
отказвам се от психика, душа, и хороскоп
изтривам погребалните покани, файлове
изчезвам от аплети, файлове, хтмл-и
намирам най-непохватни изражения
навирам този стих в устата му
отrичам всяка спекулация
изисквам силна тишина
нахълтвам си отзад
и тъй взривявам
този амфи
брах ий

аз ставам некрономикон и викам:
надценявай смъртта, смачкай живота
просто няма кой да умре вместо себе си

Current Mood: melancholy

WerBegan::://Fire+Off.commTzunamiWarz/s
Let All The Illnessess go. Let My People Go.
CauzeWeSay => PeopleOvCntrl: FUCK YOU!..
Fuck You In Thy Column You
In Thy Holy Black Hyle
Inz Thy Unruly Golden Hole
Inz Thy Sarurnzreturnzaliasez
&_WE lvdyou
but itz in da Paztt
cut & pst all thy postz
it's all over the place all and all

post-everything

x-sta

:-{}

s/z

:-P]

f(x)

are,

s.

Current Mood: bitchy

And I Say: People Ov Control - Fuck You!




[+++]

В болницата (преди Феликс Гатари) 

а) стъпки на насилието

малки ранени мечета (едно метално във устата ми

и подарено ми от дамата във черно)

- плюшени преди,

сега разровени и иманенти болки

в ахроматичните покои на Бащата.

загърнати от спазъм на стомашно недоволство

едното влезе с пръст във перушината

на другото – разручкване взаимно,

ритъм на садизъм – песен малко преди

личния ти мазохизъм.

Бащата, загръщайки растенията с приказки

и с уханната си гръд – сред шепнещата кал и проста пръст,

мечетата ядяха хляб с ядосаните мишки

“в смъртта сред царевицата”.

мечетата, ядейки нисшата ръжда на своето съдилище

си закачиха перушините и заобядваха

съблечени.

температурта опъва кожата изкуствена

и перушинките докато скачат от високо по-високо

и притреперват малки слабосилни и пулсиращи жили:

ядяха, прегръщаха царевицата белейки листата 

б) стъпки на логиката

когато се разраснаха листата на спиралите

тогава пак започнаха да гледат непрогледните очи

с очи “в смъртта на царевицата”

когато се яде  

инстинктът – лекарят

тимостимулаторът – нормотиминът 

тогава се умира

от сънотворни болести. 

когато с дистанционното устройство наръгвам плюшените

вътрешности на имитирания организъм (мое малко

метално мече, подадено в добрата ми уста)

- организъм сега, приравнен с робот,

тогава се заравя лошата глава във рохкото

яйце на почвата

когато е заровено расте си примирено чудото на моята глава

тогава ужким знам, че съм роден под моя знак

от лудите – противници на

собствените мои корени.

и ужким знам, че съм роден във нечия прегръдка

и ничие съществувание не е изтръгвало ненакърнимото:

Няма ги обичайните духове

Вдъхновението изчезна

Никога вече часовници 

Още не на старостта

Не, че всичко е сторено

Но все пак аз знам

Че когато днес се събудя 

Ще стана, ще легна, ще глътна

Смъртта с тази нейна банална съблазън

И пак ще се умира, така,

Заради изчакването на смъртта така, 

Сякаш всичко е едно

и също вчера

Моя любов 

Ето аз дъвча стрелките

На часовника

Яж и ти  

Пак съм дете и ти казвам:

Вече не на детството 

Предлагано вчера

От вчера за

днес 

<***>

Вратата е пред мен

Обтегната

Вратата е

Пред мен

Но аз не съм зад нея

А там зад нея има един

Квадрат – и едно слънце –

“само смънце и смет, смет и слънце”

слънцето идва при мен

подминава

дефецира

осира

ме

само и само да мине през вратата

за да бъде зад мен за да бъда

достигнат надмогнат подминат

но той иска желае изисква моето двуличие и

аз пак непоканен се чувствам

приканен през нея да мина

и той триумфира винаги

винаги

винаги 

но разбира се няма никакъв праг

тук има само един робот-педераст

със сърце за изтръгване 

Current Mood: awake

аз знам кога се плаче

къде са сълзите стоманени

знам кой консервира произвежда

куфарът-болка

знае се кой бърше мокрите бузи

аз познавам сълзите

не познавам страдание-

то – то надмогна

самата болка –

и така отвори се гробище

защото ние знаем смъртта, запознати сме

с нейния протокол

уважаваме го

отвори се зад мухлясълите нови романтици

лягай изостри очите си

за сетивата на робота

чичко робот идва

с малки стъпки

с малки стъпки

и с големи напътствия

и пригответе си ръцете,

почистете гениталиите си,

защото всичко пак е много тъжно

щото всички пак много плачат

“there’s no light at the end of it all

let’s all sit down and cry”

боже, боже, защо...

си толкова весел?

Current Mood: bitchy