и тази зима ще отмине
но тази мършaва земя
не ще множи светото име

не ще задиша нервен смях
над лъскавата шепа прах
коляното гнои превито

не ще кълнат в любов очите
че огледалото пробито
не ще го трогне ни молитва
и отрезвял горкият звяр
сега едничка жедна твар
едвам потръпва със копито

и тази зима се разплита
ледът се зъби от стрехите
ах той е хитър
той е хидра
прорасла в змей хилядоглав

мадам, синът ви пак убит е