перевод, черновик пока(?)
-- а това са бившите хора, -- казват и тъмен саван
покрива лицата с цвят на затъпкани в сняг грошове
тук сме познавали някой и кишата е неприятно
налепнала в очните ями за последните сто полугодия

утешаваме себе си с приказки все за демоните нощни
сякаш те са изяли другарите, сякаш закусили просто
това е докоснало някои, затова пък отминало повечето
и другояче не става, времената тепърва са лоши

дори пролетта е странна и диша все по- отровно
в декември, и плаши - каква ли зима ни чака
и даже добрата фея така се усмихва лукаво
сама в откровенна рокля към принца върви ловко

а червената шапчица има такива големи очички
такива острички зъбки и твърда рептилна опашка
че шайката сиви вълци излиза на лов неохотно
да лови черна риба, и под моста в леда се проваля

в черните процепи дето мърдат очи блестящи
мънички раци и времето плъзва обратно
и вълците викат: "охболи! не вярваме, че това с нас става!"
с вой последен псуват, додето водата над тях се затваря

а тези демони нощни са просто надянали кожите
на наши другари и се хващаме пак на куката
сърцата им празни дояждат бръмбарчета - амури
светлината тече електрично през празните очни шпули

и аз си спомням - намекнахте тук, с една кратка дума
предупредихте за всичко това, бяхме предупредени
край езерото дето вълните за покрови служат
на подводния град, и червени матраци люлеят

и каквито и гости да пъхат нос в тази нощ в дома ни
звънарите долу не спират, не свалят ръце по кулите
и малките раци проблясват с очи издължени и тънко
отпълзяват надолу, надолу, и дружно затварят нулата