плач по кай
мой забравен за бога приятелю
аз сънувах - в корема ти меч
ала меча държеше не ангел
а лихварката с мръсната реч

по стъблото по ралото алено
твоят дъх бе колчан зле скроен
и жената на име октавия
те отвеждаше радостно в плен

ти ме чакай, ще дойда със макове
и отровна целувка в уста
да покрия душата ти ракова
а дългът ти - да плаща света

ето - лампата лъскаво съска
и размътен ликът на страха
се оттегля в яйцето на гъската
боже мили, дано не греша

(1997)