| и тази зима ще отмине
но тази мършaва земя
не ще множи светото име
не ще задиша нервен смях
над лъскавата шепа прах
коляното гнои превито
не ще кълнат в любов очите
че огледалото пробито
не ще го трогне ни молитва
и отрезвял горкият звяр
сега едничка жедна твар
едвам потръпва със копито
и тази зима се разплита
ледът се зъби от стрехите
ах той е хитър
той е хидра
прорасла в змей хилядоглав
мадам, синът ви пак убит е |
![[info]](http://lj.rossia.org/img/userinfo.gif){kind=small}