Където се гнезди нощта
И глъхне хладно в Зодиака,
Октомври, сухите листа
Откърмени в пастта на мрака.

Къде летите? И защо
Дървото живо сте презрели?
Вам чужд е Витлеем и гол,
А яслите не сте съзрели.

За вас потомството, уви,
Е блян. Безполовата злоба
Владее мрачните ви дни,
Безплодни ще гноите в гроба.

И на предела тишина,
Сред безпонятната природа,
Не вам отдават дан, не вам,
А на звездите вечните народи.