лула апфелбаум
аз съм ашам вохрив горчив венец превъзпитаната риба издокараната мигла на полузнанието прислонила жарките си осми в гърдите на разлюления отпред, разпиления отвътре и бодрата точка космос от изток звезда насъщна, от небето се сипят ангели, да! - подръж за миг този ангел в пръстта и още половин крепостен селянин навътре във мен на кървава война отива и оплаква участта си заровил полулице в полушъпа пластилинът узрява под моите стъпки и само една кукувица с ръждиви пера за миг съзира накъде вървя със никого не бива да деля участие в задъгъла в пустинята отрасла с болни думи със колена на изнемогнали от сласт моми девети в трети по постната по ямболски трева траурно белее любовта разтапя се във шушнещия тропот на всеки пясък в огледалния часовник колба и всяко мое трескаво парче месо след миг готово е да се разцепи в буря защото аз съм смурна никомея кралицата вдовица струящата сълза във полусън и преживявам левия си бряг отвън сонм стриди и козлици равномерно ми припяват звънът на вятърът в тръстиките е моята награда и ято присмехулници са вярната ми стража пред щипците на ангелите зли бодливи душеяди и орли додето лягам да поспя за още век под поокаляна след бурния следобед стенна палма откършила врата към океана панорама и в дъното на чашата ми с чай замислено се полюляват две абсолютно еднакви крилца сърчица