MADE IN LOVE
Ето ,че изгрява нов ден.

------------------------------------------------ден------------------------------------

преди това беше нощта..скръбта и вината ,че в яростта на едно писане затрих и обезличих едно място където пишеха много...място,което ми е много скъпо...


дължа много на това място,заради това няма как да изгрява нов ден без да не се поклоня на хората,които страхотно отегчих.
мястото е
forum.slavishow.com



дали има новела ,дали има такава книга,която да описва обратното на онова баронмюнхаузенско изтегляне за косата.

може би ,ако има такова потъване,такова нарцистическо впадане в себе си и отпадане то онова,което беше моето присъствие във форума може да е било ехо от такава новела.

някой ,който се натиска по главата и се забива като пирон в блатото.

имах такава играчка като дете..една количка с пилот..натискаш за главата и се задействаше механиката на пружината,която отпраща напред както пилота,така и количката,но най-вече и главата му.Главата му колкото повече му отпадаха силите ,толкова повече се изправяше.но това е в свта на детското механизирано щастие,удоволствие,наричано не знам защо игра...
играят възрасните...
децата се забавляват и /се/разпознават.



вероятно никога нямаше да се реша да напиша каквото и да е.

Но има едно момиче.



имаше и едно вдъхновение от самото писане,което може би напълно справедливо замръкна.

само че това момиче вдъхновява.


и ако някога искаме да разберем,когато пишем писмата си до момичето,нашите пощенски картички до нея,ако се все още чудим ,кое е по-голямото вдъхновение-вдъхновението от писането ....,когато й пишем или вдъхновението от нейното присъствие,от желанието ,което това присъствие прави,да не може да се приюти само на гърба на пощенската картичка.
така гърбът се оказва толкова пълен,че е празен,а по лицето на картчиката няма как да се пише.

това е една много стара картина..кой пише.на гърба на другия..има такава рисунка в Оксфорд.сократ който никога не е писал ,тук в тази русунка,графика,пише на гърба на платон.ползвайки го за гръб и за основа едновременно.
хубаво нещо е историята на духа..пускаш няколко такта от нея ,само за да се пообъркаш достатъчно красиво,за да можеш след това да се ориентираш-примерно накъде ти е гърба,какво си задгърбил и какво ти е пред лицето,какво има на твоето собствено лице..и дали има въобще лице.


това е много важно събитие на самото писане.прописване.дописване,пренаписване,писане -изтриване на предишно писмо.

но то дава отговор на този много важен въпрос..Кое е преди.
кое е в началото..как се почва...
и защо има все още някакво писане и желание за писане.

всъщност така разбираме ,че желанието е желание за друго нещо.

За мен това е много важна интродукция,да съм наясно кое ме въвежда в писането.

Като че ли до този момент не съм си казал най-важните неща.

първото ,което е много важно и то ме сполетя в деня когато почина моята баба и то е че всичко това не струва,ако това не ме прави по-добър.


странна категория в моята уста ,в мой текст,но това си вече така!


другото много важно нещо е,да си обещая да не ползвам този блог като всеоръжие срещу любовта,нежността и страстта и нейната истина.

Това е .
MADE IN LOVE.


(comme de garcon) /такава ,каквато е у момчето/


а момичето знае.


I love you,girl!kill me,but I love you!