P.R със своя PR-Principe of Reality
Много ми се иска да разкажа тази история.тя от вчерашния ден,петък 9 ти Фебруарий...
обичайното за този flaneur място-Мотто-рни песни на ул.Вапцаров.

защо пък да е толкова обичайно...
това място все повече заприличва на Ангел Кънчев номер 5 -кафенето на писателя от ранните 80-те.като давам тази преценка ,трябва да уточня,че обичайността се свързва с опредлен откъс от време между 11ч и 15ч в различните дни.не бих искал да се окаже така,че да се произнасям за кафетерията в нейния пълен посетителски обем.


Аз съм вече около половин час и се опитвам да направя боривонковете кезе да не потъва толкова бързо в хранопровода ми.като ми свърши почва да става неудобно за всички.Обикновено срещам големи затруднения да си измисля десерт за десерта,аксесоар към аксеоара,не че не е възможно в нашия постмодернистически жанр и жар.

на съседната мини-табличка вече има момче и нещо като момиче...
това никак не е елегантно,,най-малкото можех да кажа двама млади човека,но ще видите,защо е добре да се изясни телесната конституция на госпожата.


тя е от онези намахани девойки от българки на съвремието ни,които
намират убежище за страхотната минималност на присъствието си в нещо,което наричат незнам и аз защо с голяма страст "професионализъм..сега ще видите ,че няма никакво такова нещо..

явно това е нещо като работна среща между добри познати,които много повече не се познават ,отколкото да се познават.


първите 15 минути тя обяснява собствената си адженда-P.R в коляма агенция..тя е акаунтер на голяма банка,дори.

момчето се изявява на някакво неясно журналистическо поприще,като изявите му са най -вече втова да споделя в какво би искал да се изявава(първи момент на себеполагането)

разговора е отегчителен..това е скрибуцане по заглавните страници на печата и по страниците класифайд(обявите за работа,кото касаят областта очертана като "медии-реклама,пр".

не мога да се съсредоча върху дисертацията на един мой приятел К.Б ,отлично четиво..аналичтика от много висока класа...детайлно познаване на категориите и лекота по придвижването от една към друга,като при това се изработват нови категории,които да са разбираеми,плътни и да се харесват от chaque connoisseur.

страхотен "абстракт" синопсис на дисертационния труд на един най-poeisys -ните философи,както преди 11 години го опредли един друг приятел.


заради този разговор на съседната маса вкусът към на К.Б към философията най-късния кант бе заменен от няколко доста едри хапки боровинково кезе,като вероятно целта е да се самозадуша,да направя навременен опит за самоубийство преди да съм си отворил устата и да си помислят,че се заяждам.

След малко става дума,че момичето е научило нищо за ПР като се е налогало за това нищо да ходи до германия.

винаги съм знаел,че по този начин си говорят коафьорът с маникюристката ,когато в неделя гледат сблъсък в ателието докато чакат клиенти.

например онова момче от ББ ,коафьора говори досущ по този начин.
но майка му не си мисли ,че го е изучила в германия "на професионализъм"

глупостите им са смайващи..оставете ,че ги говорят хора,ангажиранои с публичното представителство на начия опит,свят,ежедневие,отавете го това..ами водят този разговор все пак на едно място,което е известно с претенцията си някакъв минимум.


такъв минимум е налице..обаче само минимум.
няма да ви казвам,какво ставаше в разговора,защото не можах да го запомня,толкова невзрачен ,безсмислен разговор,който целеше да осъществи нещо като това..тя да уговори някакъв персонаж от тази голяма и успешна бълг банка да застане пред него и той да му избачка едно професионално интервю в човешки тонове.

единственото,което може да ви е полезно от това да сте се оказали на 20 см от тези хора е това,че ще можете да се забавлявате на увереността с която се говорят пълни глупости и неща от които ама нищо никой не разбира.


по едно време момчето имаше такава реплика,обяснявайки за своето време в Германия:
-аз ами аз досега не съм се сблъсквал с университетския кръг..
тук реших че се отвори забавна пролука за кажа:
-а искаш ли сега да се сблъскаш?

момчето ми каза:
моля ,представете се..

казвам им,че съм свободен човек ,и може би ако им кажа,че съм учил в университет за тях това е напълно достатъчно!


след което попитах някак с голямо усилие това да прозвучи приятелски и любезно:
-знаете ли,би ми било инетерсно да чуя от вас какъв е предмета на PR-a.на пъблик рилейшънса,на биг брадърса.


момичето избърза да изпльоска онова,което е наизутила от някаква същата като нея.
-Комуникацията,гордо казва тя!

е,сега вече ще решат,че се заяждам,защото ще им припомня,че това да кажеш на комникацията отношения и на отношенията в обществото комуникация е едно и също и че въпроса с предмета на комуникацията и кой е той остава да виси със същата сила.

Тя ме погледна ,сякаш я изпитвам и казва;
-зададен тука такъв въпрос е много тенденциозен от ваша страна.

-а..а аз мислех,че ставаше дума за това преди малко ,че вашия събеседник търсеше да обоснове схемата на успешното интервю,така че не е ли добре да се питат хората за това,какъв е предмета им..като се цели да стане ясно дали осъзнават въобще ,дали имат предмет,и откакво глямо значение е поне да започнат да мислят върху това.

казани бяха още по-големи глупости,които
като онтология са коректни,но не и като съдържание.

защото в тази абсолютна либералистическа болшевизация на науките и "специалностите,когато имаме професионалист за всеки предмет,като в древна елада,където за всяко нещо са си имали божество-за снежната вода,за леда,за водата във вазата,за водата в морето,в езерото,за топящата се вода..както и съответна дума,а днес ние му казваме на това вода,wather,l'eau...
no pyk wmesto towa imame nauka za stola,отделна наука за масата ,за закачалката за таваните...
и посредници между обекта и науката..между субекта и обекта..имаме разполежени кохорти от пр-ки.

от нас към обекта и от обекта към нас има нарочна девойка,която изглежда доста по-зле от самия обект,към който искам да се приближа свободно и автономно.като си позволя феодалистическия лукс да мога да го огледам бавно и отвсякъде.



онова,което разбрах,че тя иска да бъде PR беше самата нея..тя иска PR да бъде нещо много лесно и просто,да бъде самата тя..по метода на себеполагането..слага се отпред ,и после пак така ,,стига на мястото където се е сложила и прави това отново.,докато се занесе донякъде и се провикне "това беше моят PR".

пожелала себе си,тя иска да ни измами да я пожелаем и ние..ето това е истинска катастрофа.



само след 20 секунди момичето се съгласяваше със всичко,през демонстрация на досада.

а аз се питах така:
вероятно майката на това момиче е супер спокойна че дъщеря е PR ,че има собствен обект и предмет...

така и нейните приятелки я гледат с възхита,като си мислят,че тя е PR и е много наясно с това,какво самата им приятелка се занимава...

и наистина,момичето вече няколко години работи това,но не може да направи елементарен ход да обособи спецификата на заниманието си между останалите всички занимания през нейния ден.


стана изнервено и аз се опитах да продължа да си чета..но май в един момент се хванах,че повече искам отколкто да чета.


понеже след около 5 изречения чух думата "underground" както и думата Toten hosen това е една стара немска punk banda

нищо особено..обаче профилът на момичето се намести!
a na men mi stana mnogo tyvno,`e ako nqkoga iskam da imam свое post punk-арско мильо ще трябва да се задоволя там да има от тези българки.

Всъщност момчето много добре разбра ,защо такъв начин на поставяне на питания къмсамите нас е важен.така се скъсява онтологическата верига,която е пълна с отсъствия и нереалност.


като се издърпа тялото към предмета,и се добие яснота за кои способност става дума.

понеже направих предположение,че фризьорите могат да имат много по -добра ориентация за собствения свят ,си помислих така:
-сега защо да не попитам някоя фризйорка..тъкмо трябва малко да си изтъня косата на място,където ще ми е много трудно сам.
на около 300 м от дома имало салонче.попитах момичето,кое неговия предмет.
след като помисли малко и попотрака малко с филажната ножица тя отсече:
-това,че ти расте косата!!!!!

изключително коректен отговор.