удивителeнието и наслаждението да се убедим в това,как единствеността 
се представя пълнокръвно през своите единствени и образцови форми...какво е единствено и винаги преди всичко,то ест единица...начало...това е онова,което ни изговаря,докато го говорим,защото не ние говорим езика,а той нас ни говори!


---------------------------

САДИСТИЧЕСКИІДОГМАТИЗЪМ<САДИСТИЧЕСКИІМАЗОХИЗЪМ.
СКЕПТИЧЕСКИ ДОГМАТИЗЪМ.ДОГМАТИЧЕСКИ МАЗОХИЗЪМ>ЛИЛИ ИВАНОВА със Дейвид Линч..Диво сърце със faner le tulip ,Повехни лалето със малиция...Малиция със blanc des blanc...Derrida avec creme de la creme...
садизма опира най-накрая в тоалата Malicia- Agent provocateur...стоп..не беше Agent provocateur...беше ....да...беше ...няма друго такова "било",което да напълнено с толкова много,и пак да сотава място,за още толкова....
това е самото тяло,мазохистическа механика на кожата...да се разтяга,без да вехне...Тялото да приема всичко...тялото да е на неочаквани места по тялото...фалоса да е навякъде,вагината и фалоса да са лица.
попитали един индиец,ти защо ходиш гол,а той казал:
-не съм гол..аз навсякъде съм лице..аз съм целия лице...

това тялото да е налице е такова зло ,което искаме да ни се случва..тялото не е тъмница на тялото...тялото не е тъмница на душата,а душатае тъмница на тялото...кожата,хоризонта на трансценденталната илюзия за вън и вътре...за границата между мен и другия,между субек и обект,между аз и света,между мене и бога....
НЕЖНА КОЖА (франсоа трюфо-1962г)

това не е идеология..това не е социализма на телесното,на лесното..лесното като социализъм..не ТОВА НЕ Е ИДЕОЛОГИЯ..това живота...
неговата неясна и отместваща се топография във самото тяло...

когато едно коляно може да бъде действителната вагина...когато друго коляно може да бъде приютено в скута,все едно е мъжки полов орган,коляното като мъжки и женси полов орган..коляното,което разпада сексуалната разлика..повехни коляото...докато трае сърцето,на диво сърце,на див по сърце...или може би на див по коляно..или още по добре на коленопреклонение пред коляното...давидово (цар давид,според юдейската традиция коляното е било от голямо значение..за месия се знае,че ще е от давидовото коляно!!)коляно,давид-линч-ово коляно

Lilly..cala lilly!

какво означава лили?
лили е цвета на всяко разстение,на всяко цвете..в българския има такова универсализиране на най-специалното нещо-красотата и различните нейни форми..всичко е цвете..
а цветето е цвят-стъпло и корен(най-общо,ако се направим на луди и пренебрегнем ризоматичността на структурата -цвете'

цъфти и прецъфтява..вехне..
Лили е цвят...а дтелеината е нещо,което е без цвете,без lilly...

пълната мазохистическа вяра на листа,че е като цвете.

повяхването на цвета е нещо,което даде невероятен смисъл на миналогодишния ден 14 февруари...

тогава гледах линч..дейвид линч..за последен път...това беше ултимативно гледане,последно,както е последно съвършенното..финаност без край...finalitee sans-fin
а виното беше blanc des blanc...

няма по-голяма същност от литературата...тя е такава тоталност..такова цяло.а пък от хегеловата феноменология на духа знаем,че ИСТИНАТА Е цялото."

частите на това цяло са отделите естетически фронтове-красивото,грозното,ужасяващото,навременното,несвоевременното,живеенето във и със литературата...литаратурата е може би най-пълното понятие,ако прибегнем до друга хегелова картинка:как най-голямото понятие е аза.(съзнанието..догматическо сливане на аза със съзнанието,очакването,че щом има съзнание има и аз...но не е така..,Я,ама в cogito ergo sum.нито Мисля е мисля,(не е сигурно,че мисля) нито ерго е ерго,нито съм е съм,нито съществуването е сугурно дело от мисленето,което пък се появи на сцената заради съмнението..ако аз мисля,защото се съмнявам,как така такава съмнителна мисловност е мисловна...тя е много съмнителна...като всичко надолу..затова през хладът и жестокостта на разума могат да треперят самодогматически презрели в скептицизма люде.зрели и повехнали..на площадката на 'мисля следователно съществувам,виждаме как скептицизма е напълнен с догматизъм...

скептически догматизъм е като садистически мазохизъм..

по-надолу ще видите,как повяхването е най-голямата и пълна свобода на красивото..освободената от целта си и принуда си да е красива красота!