ЛИЛи Linch,Янчо таков,кожусите,Венера в кожи-мазох,венера в елена в кутия на дъщерята на линч
няма как много хора да не са се питали защо след като се открие един естетически фронт ,както е в диво сърце и синьо кадифе ,туиин пийкс (филма,а сериала не чак дотолкова)на Линч ,след това му трябваше да прави неща като изгубената магистрала,мълхоланд драйв ,и последвалите неща...

Когато видиш Синьо кадифе и диво сърце през 1991/92 ,когато ги видях аз е много трудно да не пожелаеш следващия филм да продължи нататък,до безкрай...
но пък има го и това,че когато някой е стигнал на ръба на естетическия апокалипсис с филми като диво сърдце и синьо кадифе ,да си кажеш,я..ами то е май-добре повече да не ходя на кино..той стигна до ръжа,до своя fin,до каузалност без цел...Тогаз на твореца и зрителя не им остава много ..остава им само да потърсят себе си в престой на ръба,в живеене с ръба,края,
Престояване на ръба е друг начин да се каже че е повяхване.в повяхването ръбът изчезва ,защото няма какво да го занесе ,да го отмести от себе си ,да го постави пред сбе си,там където е по-напред от самото него,защото неговата ентелехия е такава,то е това,защото е до там..ако е на друго място неговия ръб,товаа би било съвершено друг предмет..друго лале,или може би било роза,или прокудена калия от фотографска творба на автор,който няма нищо против да бъде прокуден отвъд ,зад кожата,в изстъплението,в ексцесното тяло...маплеторските тела,чито кожи винаги са зплашени от нож,от камшик от привързване,както се привързва цветът на роза,на лале за да не клюмва,да не се разлиства прекалено,да не разширява цвета,при което това би означавало,да го пълни с празнота,с нищо,камшика,ножа дебне за да не се осъществи телеологията на цветето...да не се осъществи неговата задача и до да привърши,като погребе себе си...

такова привързване,стягане е мазохситическото привързване на кожата,или садистическото отместване на кожа след кожа..правене на кожа на кожата,такъв е смисълът на тези кожени облекла върху кожата на тялото...разправия с илюзията,че има трансцендетална граница-вън -вътре..

толкова е грубо да гледаш нещо след синьо кадифе и диво сърце..гледаш го,обаче си обещаваш,че няма да го гледаш вече като кино,докато киното не се върне обратно при Сергей айзенщайн и броеносеца потьомкин.така и аз вече не гледам кино...ако гледам,то гледам кино,което е преди синьо кадифе идиво сърдце...джозеф лоузи,мелвил,трюфо,годар,...
това е хубава спиране ,за да можеш да препреживееш някакви неща,които са останали недооразпаднали се,недоумрели наново..
зашо да преживявам 2010-те през 2007 ма ,когато мога да ида в 60-те,както правеше Линч през края на 80-те.Несвоевременността..необозначимостта на "днес"..кога е това днес'..
затова си мисля,че ние имаме край себе си идеален Дейвид линч скрип,написал се е сам..тъкмо защото виждаме какво е лили иванова днес,можем да трансплантираме мазохистичен уклон,мазохистическо привързване и стягане или садистически камшик,нож,игла на невинните български 60-те..
Детелини,детелини..изпълмнени от лили от цвят на цветето...цвета в в порива си назад към това да е само лист..детелината е цвят,който е всъщност лист..
нестаналост..привързване..незрялост,съдба...

снощи докато четях и мислех за това си представих лили ивнова с камшик в ръка 9метонимия за сперматозиден хаос и агресия спрямо единствеността на яйцеклетъчността.

пееща детелини и жестикулираща през рязките удари с камшика...лили иванова,каквато я знаем от 60-те...с янчо таков и венера в кожуси...(венера в кожи е романа на сахер мазох,който става причина лекар от Грац да назове сиптоматика у своя пациентка по името на автора на Венера в кожи...внера милскса най-ярката мазохистическа гледка..нещо,което дъщерята на Линч направи в елена в кутия..там гледахме привързването на Елена в кутия,стягането и и сотаването й без ръце..допитване към новелата на сахер мазох-венера в кожи,където явно се вплита и вече представата ни нза венера от милос..нали никой не си я представя вече с ръце...

колко естествено човечеството свикна с това отсичане..така че янчо таков до лили иванова държащ овчи кожух готов да я загърна..

а преди това тя е пяла пред трудещите се...

лили с цвят...-с разцъфнало изобилие от окосмяване на място,където през 60-те жените не смеели да се закачат и оформат...(последнотанго-бертолучи)

като образа на лили преминава в съремието през обсебеността на групаот учници от северна българия тайно общество изучаващо цялото арт наследство на певицата...те я отвличат и я принуждават да си остави днес окосмение за да я подстрижат като трилистна детелина...на сутринта детелината е станала четирилистна,след като един от тях е успял да влезе в нея...всъщност момчето си отрязва пениса...и и го подарява....заради това детелината изглежда вече с четири листа...
влизат командосите и лили иванова пее "осъдени души в този момент..понеже е вече зрял артист ,тя поема куршимите в себе си и спасява непълнолетните си групита.

и всичко това на фона на индустриалния ентусиазъм на 60-те..пеньо пенев и "Ще строим завод" фабрика,камиони...смазващи природата...разкъсващи нейната тъкан и кожа!