Ани Илков
Зверовете на Август

--------------------------------------------------------------------------------

а) В памет на М.
Искаме и ние като боговете
тихо да мълчим и да говорим
да ни свети ангел ихор цвете
въздухът да топли без да пари

Искаме да имаме животни
за които да се грижим и да знаем
че животът ни с реките планините
с минералите и глистите е траен

Всяка вечност има свое име
всяко име - своята си тайна
ето как стоим говорим расне
тая роза - златна и омайна

Скъпи Боже с Тебе само с Тебе
с Теб ще назоваваме нещата
и творящата природа политично
ще оставим да премине през сърцата

Не защото искаме да бъдем
не защото сме или пък можем
да летим с прочувствения гълъб
да събличаме съдбата като кожа

ние можем само мълчаливо
мълчаливо казвам да говорим
как се вдига цветето нагоре
и простора в огън се залива

златен огън пламнали години
радостни са липсващите гледки
за децата и поетите са мними
всички случки - Случката е вечна.