В паметта на граф Едуард Артсруник
в края на миналата година си отиде човека,който преживявах,като метафизически родител...пълната неприрода на такова отчество е застъпена в разговорите от Платоновите диалози..онова,което там се нарича насочване...пайдеа.педагогика..насочване нагоре,каквото в превод означава тази дума....

беше 1986.
тъкмо се бях уволнил от армията 15 -16 месеца предрочно..

и още от началото на Юний се заселих в комплекса..така му казвахме на Слънчев бряг...
в Лазур fashionist-ите не си давахме спокойствие,и всичките парици от change се превръщаха в дрехи,гелове,обуща,закупувани от английските летовници ,в последни дни на тяхния престой...

в края на Юлий трябваше да пристигне новосформираното семейство добрева така че добрева щеше да стане ахажот..

никога няма да забравя първата си среща с този човек,който в онези дни владееше финасова империя и я контролираше с благородство и и правеше така че финансовото да се предицира от елегантността-много трудна задача постижима за много малко хора на този свят .

беше съботна сутрин!

от вратат усетих суматоха,която издаваше,че съм се озовал на място,където липсата на иконом и частен фризьор създаваше извесно напрежение..в онзи тогава апартамент имаше три стаи...една голяма кухня с бокс,спалня и хол.

Едуард и добрева бяха се акомодирали някак в спалнята..
очевидно...защото аз вече награбих убийствено силния benson & hedgis и през тересата разглеждах "емилито на бентлито на едуард.

то гореше много бензин,нещо,което в последствие стана причина да си изкарам някакви паунди.защото имаше такъв момент,че ако се появите на бензиностанция с бентли с английски номер и излезете от него и нямате български зелен паспорт ще трябва да платите в долари,в нарочни за случая бонове.
Едуард в никакъв случай не се притесняваше от това,но притесняваше мен,затова взимахме колата и я пълнехме догоре с бензин,който купувахме с едно жигули и после с маркучи и туби преливахме в резервоара на бентлито...оказа се,че в продължение на 3-4 км го бях карал на ръчна спирачка,нещо което установихме с голямо притеснение ,поради пушеците,които излизаха изпод капаците на колата...стана ясно,че някакви неща,които се казвали "накладки" се бяха повредили в следствие на това...така че,още тогава през голям срам научих еин много важен урок..по-добре остави богатия да плаи богато за това от което има нужда...щото ако оставиш бедния да се погрижи да му излезе по-евтино ще направи такива поразии...

та в тази съботна сутрин суматохата беше пълна..добрева ходеше с полумокра коса и по един много характарен начин недоволстваше,че никакъв фризьор от България не можел да си заслужи два паунда,за бакшиш да не говорим..всъщност аз лиших фризцорката няколко пъти от това,което се нарича бакшиш,който таки или иначе заради абстракния патриотизъм на добрева и биваше начисляван...
спомням си добре,че получаваше за визитата си 80 долара..сума,която фризцорката не подозираше ,че може да поиска,но добрева и я тикаше в ръцете,защото искаше да се чувства в лондон.

17 годино по-късно няма и следа от такова поведение..за добо или лошо..защото си спомням,как тя заедно с виконта и палто за 50 хиляди паунда се опъваше на таксистите на арогарата,които искаха да я карат до шератон за 100 $ ,а тя знаеше,че това струва 5лв и 50 стотинки.

виконтчето се подигаваше на майка си ,че като идвала в България ставала удивително свидлива...но това си беше доста забавно все пак..

та добрева преминаваше на пръсти по някаква виолетова пижама до земята от банята през кухнята,през спалнята,като отвреме на време идваше при мен и ми казваше ,за каво да си говоря с едуард,за да му стане приятно,че ми отделя време..а човека беше наистина великолепен английски аристократ..аз чувах гласът му от стаята,тих глас,изпълнен с много нежност към добрева ,поради което той беше готов да обърне внимание на една сюрия неизчислимо бедни българи,които в абсолютно никава друга ситуация не биха могли да знаят за неговото съществуване...

някъде след около 20 минути се появи самия Едуард.
такава кожа съм виждал само още веднъж-лев леваев изглеждаше по сходен начин...наистина богатия човек е един страшно скъпоструващ организъм,много висока порода..и никой от онзи юлски ден на 1986 насетне не би могъл да мине пред мен с клишето ами и богатите и те плачат...не е врено..парите се субстанциализират в природа по един напълно естествен начин..но само когато са качество..това означава,да са толкова много,че богатствотое от съвсем друг порядък...богатството,като отделен организъм!

едуард влезе в е един безупречен предиобеден костюм,светло кремав Yves St Lorain,sox -light pink Lanvin ,само не разбрах ,какви бяха онези черни строги обурки,които тогава,ако ми беше предложил да имам,сигурно не бих обул ,заради пънкарската си омотка...

а аз изглеждах кошмарно...
със светло зелена тениска -принтирано в/у нея картина на Тулуз лутрек и тъмно синьо сако с два шлица от студена вълна(английско) и светлосин памучен панталон с ръб.

обувките ми..ето..забравата си е свършила работата на охранителна способност,която пази от пълна разруха субекта на множество травми от дествтвото.

а едни обувки повярвайте ми могат да бъдат голяма травма...не че бяха български или такива за 10 лв..не..но не струваха..и бяха част от тотална липса на стил и вкус,която се довършваше или нека да кажем взимаше своя връх във факта,че коста ми беше боядисана до гарваново черно,при което приличах на войните -куче от индианските филми
на ГДР-то с Гой-Комитич.

и на този човек едуард имаше длагородството да отдели цели два часа....

трябва да кажа,че днес изпитвам голям срам...

В онзи съботен ден Едуард в рамките на половин час ми обясни целия нео-либерализъм,целия капитализъм,акции,фондови борси,Кристи'с,Сотби, конни надбягвания,фънд райзинг,застраховане,международни капитали,ръгъномика,тачеризъм...
обяснение на капитала през самия капитал,през самата импозантност на неговата скулптурна монументалност стояща на една ръка разтояние от мен и позабърсвайки през 3-4 минути очилата си от запотяването на стклата,защото явно българския климат не им понесяше...
както и на самия едуард,който се срещна с хранителни артикули,които изправиха на проверка целия организмичен бекграун на еволюиралия човешки вид-беден човек до човечкия вид-богат човек,където потта и болкире в стомаха бяха далечен рудиментарен белег за родството му както с мен,така и с маймуните!


Някак е престъпно разпиляване да са ти представили целия капитализъм и да са ти го обяснили така както днес марксовия капитал не би могъл да ми го обясни..защото едуард знаеше преходите между отделните стихии,какво има в пазнините между тях,когато те не са заети от инвестичии,кредити,лихви,данъчни преференции,Don't Tax Me When I Earn It Tax Me When I Spend It, ...а също така и онази въздесъща финансистка мантра
Earnings before interest, tax and amortisation - EBITA.

Когато Едуард почина ,си дадох сметка ,че бях разпилял това наследство през годините..едва ли във финансовия свят можеш да разчиташ че финансов TYCOON ще ти отдели 2 часа в грижа да обясни,какво трябва да правиш,да си загуби времето,което при тези хора единстено е много ясно,че е пари..и не само зарди това,че застрахователния бизнес,където Едуард имаше компаниия в САЩ,Англия и Африка е сублимаране на печалба през нищото..осигуряване през най-сигурното нещо-времето..или това,че обект на застраховането е живота преди смъртта...

а както е известно никой не излиза жив от живота.


диверсифицирал беше бизнеса така,че примерно едни масови бедствия да не го фалират..само че го фалира друго много голямо Бед-ствие-bad-ствие ...любовта,почтенността и благородството спрямо човек за който тези неща са само качества в един бъдещ труп,където се изчислява,какво ще струва да поживее още няколко години до този труп...

понеже от 1999 г едуард се разболя тежко..не стига,че английскот финансово министрство му конфискува няколко милиона от сметките в англия заради неплатени данъци,дела с което министерство,дано да се навие да води неговия наследник,братовчед ми Николъс ,от скоро в Оксфорд(трябва да попитам къде точно,в кой колидж),но сигурно никога няма да спечели повече от онова,което едуард спечели от идването си в българия,а то беше да спечели малко по-малко от нищо..или малко повече от нищо..май е все едно и също никакво нещо!

Аз обаче ще се опитам да помня с онова негово благородство ,парагона,образеца на това благородство и почтенност..почтенност,която той нито веднъж не измери с пари,а този човек загуби половин милард долара и накрая поради лекарска немърливост беше увредено неговото здраве..


Заради едуард аз още в средата на 80-те можах да се докосна ,да обитавам символически и понякога реално един свят ,за който без него аз дори нямаше да мога да сънувам....

Затова си мисля,че Едуард ме спаси от това да метая за тъпанарски неща...Едуард спаси страшно много мои родственици от тяхната пълна мизерия..някои от тях дори и не разбраха до какво се докосват...крадоха го,разпродадоха го..
а аз не направих нищо,че да си заслужа онези два часа от неговото внимание,отделени специално за мен!


Съжелявам ,скъпи Едуард!