http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12959&sid=24
Почина Мария Вирхов – Маша

Поетеса, преводачка, бунтарка, една свободна душа...

Родена през 1969 г. в Ямбол, тя живя, диша и обича като поет и преводач. Написа стихосбирките „Жълта поезия” (изд. "Литературен форум", 1995), „Вятърът мъртъв език” (изд. "ЛИК", 1998), „Танци” (електронна книга, изд. "Литернет", 2005). През 2010 г. в Москва излезе на руски език стихосбирката й „Никомея” (изд. "Автохтон").

Преведе от английски и руски език множество текстове на Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Бауи, Перец Бърнстейн, Питър Мърфи, Велимир Хлебников, Осип Манделщам, Владимир Маяковски, Янка Дягилева, Сергей Бугаев, Сергей Шипенко, Павел Голдин, Антон Чехов.

Опита се да прави авторска музика. В началото на 90–те години, „блусът я пипна” и дълго скита по света.

Поради уморително нестихващата й бунтовност, беше трудна за незабелязване и неудобна за ласкаене. Това естествено я нареди в листата на недостатъчно познатите у нас поети. Същевременно за нея в един руски сайт написаха: „Мисля си, че сред живеещите в Русия поети не би могъл да възникне такъв език. А ето в България, езикът на която е съхранил все още аромата на древнославянските звуци, се ражда такъв език. Уникалността на поезията на Вирхов е в това, че връща към живот не само съвременните (руски и български), а и древните славянски езици: църковнославянски, старобългарски. Техният живот се усеща в стиховете на Вирхов така ясно, както и обкръжаващите човека на 21-ви век реалии. Изкривените падежи, несъгласуванията в стиховете на Вирхов са не само израз на отчаян вик далеч от света (както например при Скандиак), но и на вкоренената в славянската култура форма (седяше - седе (одесную), обгорена от огъня на Апокалипсиса” (www.promegalit.ru).

Това са само факти. Ще ми се да разкажа на тези, които не я познаваха, още нещо за нея: как, когато се запознахме с нея, в нашите ученически години, цяла вечер пя парчета на "Блек Сабат" и пръстите й кървяха по струните на кухата китара. Как пътувахме на стоп до Созопол, сякаш тръгнахме за хляб до кварталната фурна. Дивата й радост, когато излязоха от печат „Жълта поезия” и „Вятърът мъртъв език”. Как можеше да застане на пъпа на Ямбол и с часове да рецитира поезията си, независимо и над тъпите коментари, ей така, защото го иска, защото го може и защото е свободна. Ще ми се да разкажа колко бунтовна и витална беше тя. Бих искал, но не мога. В контекста на случилото се всяка дума е крайъгълно нелепа. Затова ще спра дотук.

Почивай в мир, Маша! Дано си вече в безкрайните твои полета! Ще си спомням за теб. И знам, че няма да съм сам в това!

Автор: Тони Теллалов
02.08.2011 - 20:00

http://liternet.bg/publish2/mvirhov/index.html
http://lj.rossia.org/users/virh/
http://newsru.com/cinema/04aug2011/virhov.html