Скоро Вован разбра, че и в двете заведения браточките от охраната предлагат кокаин. Вярно, когато Вован чу каква е цената, едва не припадна - цялата му кутия с гущери щеше да стигне само за една магистралка. Но охраната си имаше свои доводи: да се вкарва кокаин тук беше доста по-сложно, отколкото в Москва. Впрочем браточките бяха свои хора, тамошни дяволи. Вован отдавна криеше пакетчето с долари в таса с вода, където от време на време отпускаше задник за няколко минути, а дяволът, който му носеше заплатата, се правеше, че не забелязва. На свой ред Вован не забелязваше, че кутията с гушерите беше разпечатвана и някои найлонови опаковки - разкъсвани. С една дума, нормална отборна игра.

Я молча протянл руку, а она назвал меня ыблядкм недоезанноо жида.