йо

като лъвица плячката прегръща
да впие зъби във косматото й гърло
а плячката трепери но се сдържа
тъй слънцето бучи приижда дърпа
нощта към своето леговище и къса
артерията голата й връзка
налива се със кръв лъщи възлиза
лъчите му космати се облизват
над океана спира и виси
над огледалната му риза
додето рибите сведат очи
преглътнат космоса и коленичат
тъй боговете хората обичат