dancend
Recent Entries 
18th-Sep-2006 08:31 pm
лукавият войник във своя дом
нарамил копие от мокра глина
пред розовата риба огледало
прегръща чаша облачна отрова
и се усмихва през лице от пяна
че упоен след миг ще ме оставя
да стрелям ангелите си сама
да пълня мръсните възглавници с пера
и да предъвквам жълтите парцали
от тревен дим и закалена съвест

под масата всред мишите гнезда
след миг безценния ми ще се свие
ще се прелее във бутилката на джина
и упоен прилежно ще изтлява
изпълнил своя неприсъненен сън
This page was loaded Dec 18th 2018, 1:26 pm GMT.