лукавият войник във своя дом
нарамил копие от мокра глина
пред розовата риба огледало
прегръща чаша облачна отрова
и се усмихва през лице от пяна
че упоен след миг ще ме оставя
да стрелям ангелите си сама
да пълня мръсните възглавници с пера
и да предъвквам жълтите парцали
от тревен дим и закалена съвест
под масата всред мишите гнезда
след миг безценния ми ще се свие
ще се прелее във бутилката на джина
и упоен прилежно ще изтлява
изпълнил своя неприсъненен сън | ![[info]](http://lj.rossia.org/img/userinfo.gif){kind=small}