Последен тъне корабният пес
Успява да отплува от пастта
Внезапно зейнала
И многото води
И корабът
погълнала

Прехвърлят лапите водите и отломките
От туй
което беше здраво и надеждно
До вчера лапите
по палубата стъпвали

Сега

Са все по-малко силите

И хоризонтът по-оскъден

И участта
като че ли -
понятна

Но надежда има
уморен не е
като че ли

Коприненият шал
е тук - наблизо

Познатата му миризма крещи:

Сражавай се! Не спирай!