| черна пластмаса жълто стъкло червена чиния с изтекло месо късна вечеря гости дошло служи за маса потното легло съновидя танци слънчесъщества златни хвърлят гланци неживи вещества. светът е разпънат и лети навън авалон отстъпен вижда ни се крит по- нататък кипър, а зад него родос, дето криви кълки бронзовият колос.
"стига си се мъчил- -викам на руснака,- край морето тръгвай дето искам аз в център средземите водния лазур трябва да насели родния народ. москва ще оставим нека да изгние сред проклетите угрски блата!"
1.07.00. К.Михайлов. Тюмень. |