Червеният Наглфар
Когато спусне се тъмата над града,
И скрие Кремъл, Мавзолея и Червения площад,
При Ленин идат седовласи гости,
Безмълвни старци, събиратели на нокти.
Изпълнили дълга си, в орбита излитат
Към доковете, за Русия дар строят:
Живачния цинобър там тъмното пронизва —
Звездният ни крайцер — Червеният Наглфар.
Ще дойде ден, от крановете ще се спусне,
Ще затъмни неистовия слънчев гняв
И с залп Революционен от лазерни оръдия
Космически Октомври ще поздрави света.
И пред огньовете му ще отстъпят ледовете
На Арктида, възкръснала забравена земя —
Руснаци — като ангели с звезди върху крилете
Със злото на тираните вселенските огньове ще кладат.
На борд! Напред! Да тръгваме! Прощавайте, другари!
Че чака ни морето на Титан и музиката Ио,
И антимасовата рефт не плаши екипажа:
На мостика Христос е — втория пилот.
6. 12. 2005 г.