Последен тъне корабният пес
Успява да отплува от пастта
Внезапно зейнала
И многото води
И корабът
погълнала

Прехвърлят лапите водите и отломките
От туй
което беше здраво и надеждно
До вчера лапите
по палубата стъпвали

Сега

Са все по-малко силите

И хоризонтът по-оскъден

И участта
като че ли -
понятна

Но надежда има
уморен не е
като че ли

Коприненият шал
е тук - наблизо

Познатата му миризма крещи:

Сражавай се! Не спирай!

Върви и събира по клоните късове
камък Говори с прегракнал глас
Можеш да лъжеш, ние се връзваме
Водата гори а скалата е храст

В гъстата нощ като макове скупчени
Стенат и вият в пруста заключени
вихри по вълчи в мрака Но знам
Сестрата от гетото плува насам

Огньове на Елм и извират от пръстите
Глухарчета смърт на въздушната поляна
Ние се смеем – лъжи, надлъгвай се
Веднъж щом се скъса - връщане няма